За да обичаш истински, трябва да излекуваш „раните си от нелюбов“
Какво съставляват „ раните от нелюбов “, за какво разводите са толкоз чести и какво знаем за самата обич? Интервю с Джон Уелвуд, психотерапевт, който дълги години изследва връзката сред духовните практики и западната психотерапия.
Джон Уелвуд е психолог, създател на осем книги за възприятията, личностното израстване. Изучава връзката сред западната психотерапия и духовните практики.
Пишете, че главната причина за неуспех в връзките е „ раната от нелюбов “, която всеки има.
Джон Уелвуд: Става въпрос за обособяване от личната ни природа. Това е нейният нравствен аспект. И психически това се показва в обезверение, че заслужаваме обич. Такава рана поражда, когато едно дете, в началото отворено за света, не среща поддръжка и схващане. Първоначалната природа на индивида е откритостта. Всички деца се раждат такива. Когато детето пораства, то се нуждае от модели по какъв начин на процедура да поддържа доверието в света.
Как може да остане любящо, благо – и в това време да остане себе си, да резервира границите си. То се нуждае от модели на взаимоотношения, да бъде научено да разпознава възприятията си, да не се опасява да ги изрази. Ясно е, че родителите, които не са научени на това, просто не могат да го дадат на децата си. И тогава детето стартира да се отдръпва. То усеща, че не може просто да бъде себе си, такова каквото е – това не се приема.
Така започваме да се дистанцираме и отделяме от себе си, с цел да станем пълноправни членове на фамилията. Приемаме разпоредбите на играта. Приспособявайки се към фамилията и обществото, ние губим себе си, конструираме подправено „ аз “.
И тогава две такива „ аз “ се срещат и се пробват да се обичат …?
Това е! Повечето хора в действителност не знаят какво е любовта. Те търсят приемане, поддръжка, грижи – само че в случай че никой в никакъв случай не те е обичал, тогава по какъв начин можеш да се научиш да правиш това? С редки изключения, ние сме заобиколени от хора, на които от самото начало като че ли липсва топлота и обич. Разбира се, има обезщетителни механизми – и тогава се появява фетиш към младостта, хубостта, благосъстоянието, независимостта, триумфа. Но надълбоко в себе си ще откриете същата рана.
Затова ли станахте психотерапевт?
Израснах в семейство, в което хората не са имали никакъв контакт между тях. Израснах с възприятие за лична повърхностност: струваше ми се, че не ме виждат, не ме чуват, а светът към мен беше някак плосък. И по тази причина като младеж започнах да се интересувам от философия – желаех да схвана какъв е смисълът на живота! Чел съм екзистенциалисти – те са писали доста за безсмислеността на живота и по какъв начин да се оправим с него. Но екзистенциалистите бяха прекомерно мрачни.
И по този начин, когато попаднах на книгата на Алън Уотс „ Психотерапия: Изток и Запад “, разбрах – това е! Ето какво търсех. Проблемът не е в мен, не в живота, не в обществото, а в егото. Фактът, че нашето „ аз “ усеща своята колебливост. В университета избрах логика на психиката. Отидох в Чикаго и започнах да чета будистки книги, които излизаха по това време, изключително книги за дзен будизма.
Отделени сме от личната си природа, мъчно ни е да повярваме, че заслужаваме обич
Съдейки по вашите книги, вие сте мислили доста за любовните връзки. Но се счита, че грижа повече за дамите, в сравнение с за мъжете …
Причината за този интерес е същата – фамилията ми. В фамилията, където израснах, на практика нямаше връзка. И по тази причина, когато се ожених на 27 години, а по-късно се разведох единствено три години по -късно, разбрах, че не знам нищо за връзките! И видях, че това се случва с множеството хора в близост: ние просто се женим и ставаме родители в очакване, че това ще работи единствено по себе си – само че не работи!
И също по този начин осъзнах, че в актуалния свят, с цел да оцелее бракът, би трябвало да има някаква дълбока, в случай че искаш – духовна цел. Бракът към този момент не е за наслаждение, сигурност или финанси. Нужно е нещо друго.
Факт е, че доста малко хора са израснали в фамилии с лесни, любящи, отворени връзки и затова могат да бъдат щастливи. За множеството това е фантазия, към която не знаят по какъв начин да подходят. Те би трябвало да се научат на взаимоотношения – по какъв начин да са наясно с възприятията си, по какъв начин да се показват, какво чакат от колегата, какво желаят да дадат и за какво.
Възможно ли е да научим това сами, без помощта на психолог или нравствен преподавател?
Първо би трябвало да осъзнаете, че имате „ рана от нелюбов “. Без оценки, без да съдите себе си или родителите си – просто признайте, че е по този начин. Признайте това обособяване от вашата природа, нуждата от безусловна обич. След това би трябвало да се „ сприятелите “ с тази рана. Позволете на всички усеща, които са свързани с нея, да се проявят – горест, болежка, яд, виновност.
И постоянно тук е нужна помощта на експерт – защото се опасяваме да покажем тези усеща. Давам на клиентите си такова упражнение: предлагам да легнат и да усетят къде е тази рана, къде тези усеща се демонстрират в тялото им. И представете си, че гледате на тази рана с добрина, топлота и обич, приемате я, съгласни сте с нея. Предлагам да се отнасяте към нея със съчувствие. Съгласете се да живеете с нея известно време. И тогава тя ще стартира да понижава.
